БалКоН - Тайната градина на Yvailo

August 24, 2015

Когато преди време Преслава от Presscious ме попита за научените уроци от модното блогърство, освен модните, посочих и вечните - че когато правиш нещо с любов и отдаденост срещаш съмишленици, а понякога и приятели за цял живот. Към последните причислявам Ивайло Серафимов, с който се запознахме покрай успешния му блог One2Ten. Иво, който е една от най-слънчевите, позитивни и вдъхновяващи личности, които познавам,  днес е дизайнер на успешния изцяло веган лейбъл YVAILO, стъпил смело на европейския пазар. От години Иво живее в Лондон в уютен дом с прекрасен вътрешен двор, с който ми гостува в "БалКоН".

"Слабостта ми към природата варира още преди любовта ми към модата да се появи. С голяма усмивка помня първите си цветя и как за кратко успя това увлечение да се превърне в мания: в един период имах над 120 различни растения. Огромна радост, но и огромна грижа. С времето се научих, че не бройката, а качеството има значение и че цветята трябва да допълват интериора приятно, а не да го загрозяват с различни по размери кашпи, саксии, чинийки. 

Лондон не е климатично най-подходящото място за градина, но имайки късмета да бъда един от малкото хора тук, които разполагат с малко пространство лична зелена площ, щеше да е грехота да не се предприемат мерки. Тази година е първата, в която към цветните петна добавих и зеленчукова зона. Марули, боб, картофи успяха да намерят място в нетолкова светлите 20 квадрата. Амбициозно посадих и домати (собствен разсад и семе от един домашно сушен домат), макар да имах зад гърба си един неуспешен опит преди две години, където цяло лято гледах зелени домати, докато не ги попари първата слана, зелени отново. 

Градината е моята сутрешна религия: ставам, благодаря, че съм се събудил и отварям вратата към мойте зелени приятели. Поглеждам кои са се разлистили, кои са цъфнали. Тук-там някоя гъсеница, за моя изненада, макар пеперуди тук в Лондон да не съм виждал. 

Градината не е бреме, а благодат. Градината не пита колко си зает или не, грижите по нея са постоянни, но сладки: умело успява да ме извади от градската матрица и да ми дари час-два спокойствие, било то и работно. Често казвам, че отлично знаем точния ъгъл на селфито, но не знаем как се гледат домати, например. А истината е в природата и контакта с нея. Семпло е: ние сме част от нея, не извън нея. Няма по-хубаво чувство на щастие от това не какво сме си купили, а сами сме създали с ръцете си. То носи енергията на слънцето, на водата, на нас самите. И тази енергия обратно я поемаме в нас. Как да не действа зареждащо? 

Радвам се на цветята, които са станали отлично това лято. На другите обещавам догодина да се реванширам. Междувременно откъсвам маруля за вечеря, заедно с две шепи чери домати. Учудващо, станаха. Но стига приказки, нека ви разходя из моя “балкон”.

1) Сутрешното добро утро. 2) Двете маси: тази на сукулентите и другата за хапване, когато времето позволява. 3) Входът към зеленчуковата част. 4) 3ият за годината разсад: първите изядохме, вторите растат здраво. 5) Коритото на подправките: босилек, мащерка, ситен лук, розмарин и магданоз сред оранжевите турти.  6) Личната победа тази година: сладки, зрели мини домати.7) Цветният ъгъл: идея, подходяща и за градските балкони. 8) Не съм единственият, който чака пролетта. И този фикус-бонзай едва чака първите топли дни всяка година, за да излезе на въздух. 9) Топли градински спомени от началото на лятото."

You Might Also Like

0 коментара

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!