Букурещ е с население малко повече от София, но мащабът на града, просторните улици, импозатните сгради, парковете, цялата динамика по улиците от сутрин до вечер създават впечатление за доста по-голям и устроен град. Контрастите тук са сякаш още по-ярки от родната ни столица, редувайки безразборно панелни блокове, модерни търговски центрове, сталинистки  постройки, възстановени сгради с впечатляваща архитектура, съжителстващи до подобни, изоставени и обитавани от кучета и бездомници. Чаушеско е оставил своя мегаломански отпечатък върху центъра на града с построяването на сградата, където днес се помещава Парламента, и особено известна с факта, че е втората по големина административна сграда след Пентагона в САЩ. За построяването й и на целия комплекс около нея, в центъра на Букурещ са заличени част от сградите, построени от френски архитекти, с които румънската столица се е гордеела, но пък прякорът „Малкия Париж” все още заслужено е в оборот, най-вече заради копието на Триумфалната арка, просторните авенюта и запазените архитектурни ансамбли от предкомунистическо време. Старият град последните две-три години по думи на самите румънци се е превърнал в притегателно място за младите хора и туристите, като днес напомня за Латинския квартал в Париж с преливащите едно в друго заведения.

След кратко умуване дали да си я купя или не, най-накрая е Моя:) Да, може би не е от най-практичните и лесни за съчетаване, но пък създава страхотното усещане, че е открадната от Неговия гардероб, особено сполучлива в небрежно съчетание с високи токчета.

Пътуванията превзеха ежедневието ми напоследък и не мога да поддържам ритъма на постовете, но пък Алекс е подготвил поредната доза петъчно вдъхновение от света на мъжката мода. Enjoy! :) IE

Тук бих желал да отделя място за няколко кратки въвеждащи реда, които само загатнах в предишния ми пост. Моето всекидневие и това на моите приятели и колеги за разлика от преди вече не е свързано с мода. Напоследък между нас се зароди дискусия за нуждата от отразяване на висшата мода при мъжете и дрехите от първа линия на модните ревюта, които не са в тон нито с живота в София, нито със социалния й календар. След това се замислих, че иконографията на живота се отразява по различни начини и не е ли целта на места като този блог да предадат това съобщение на език, достъпен за всички. Съобщение за усещане с цветове, съчетания и връзки между различни периоди във времето, хора и събития, съобщение изпълнено с емоции, както във всяко друго изкуство. В този случай то е кодирано в кройки, цветове, съчетания, сцена, настроение, презентация, музика, поза, очи… Обещавам да спазя обещанието си и да засегна по-практични стилове и предложения, но за сега духът на първите модни линии взема преимущество. 

Никой не може да си позволи да нарича принтовете на Прада „ваканционен кич” ! Или поне не тези, представени в мъжката колекция за SS/14. За пореден път дългогодишния образ на Прада ни показа, че иконографията не може да бъде преекспонирана, когато се поднесе в нов дух с лек полъх на спомени, а дори и носталгия. Майсторството на принтовете на Прада създаде образи, които всеки може да разпознае само с един поглед: котките, митичните фей, петдесетарските коли и дори бананите! В началото на ревюто окото като че ли пътуваше към визията на една типична хавайска риза, която обаче Прада бяха трансформирали в модерен образ с цвят на къри, богато изпъстрена с флорални мотиви в тюркоаз. Образът на мъжа на Прада беше допълнен с още цветове и полутонове от аризонско червено, гарнирано с различни флорални принтове, които с майсторство пресъздаваха образа на съвременно лятно облекло. Джъмпър с мотиви на залез, свободно скроени панталони с висока талия, внимателно съчетани и оцветени, бомбъри и костюми на райе с широки ревери, бяха подчинени изцяло на летния тропически облик, създаден с перфектна ръка.

Here, I shall grant some brief lines for a few guiding lines I undertoned in the previous post. In contrast to a few years back my everyday life I am not engaged in fashion and neither are my friends and co-workers, not anymore. Lately, we have been discussing the purpose of reflecting on high-end first line menswear which is neither affordable, nor apt for the Sofia scenery let alone its social calendar. That made me embark on a thought that after all the iconography of life is expressed in many manners and isn’t it the sole purpose of places like this blogspace to convey a message in a language that everyone would be able to grasp, a message about a feeling of color, matches and correlations through time, people and events, a message of emotions, just as every piece of art does. In this particular case it is coded in tailoring, color, matching, scene, mood, presentation, music, pose, eyes … And I shall keep the promise I gave earlier this week and I shall provide access to the more practical fits and styles, yet, it is the spirit of first line fashion being on the race just for now. 

No one can call the iconic Prada prints a “vacay kitch”! Not at least the ones presented in menswear SS/14. For yet another year the decadal Prada image demonstrated that the iconography could never suffer overexposure when presented in a new spirit with just a hint of memories and even nostalgia. The mastery of Prada’s prints has created images recognizable by a hint of an eye: the cats, the mythical fairies, the fifties cars and even bananas. In the beginning of the runway the eye starts to travel over a typical Hawaiian shirt that Miuccia Prada has transformed into a modern styled curry colored shirt richly hued with turquoise tropical flower prints. The image of the Prada man was then completed with a mixture of Arizona red undertones garnished with more flower prints, creating a masterful graph of a contemporary summer tailoring. A sunset jumper, loose high-waisted trousers carefully toned and matched, bomber jackets and wide lapel pinstripe suiting obeyed the looks of a tropical summer carefully grafted by a perfect craftsmanship.